Поляната с розовите дървета

Тя не беше ли достатъчно голяма, за да събира цветя и листа и трвички ивсякакви такива растения.Тя изглеждаше на 14 или 15, дори не бях сигурен.Лицето й бе толкова детско, с онова излъчване което те кара да се усмихваш , като най-големият идиот.
Продължих да ходя със същото бавно темпо, с което и до сега и продължавах да се правя, че не я виждам.Защото в противен случей щях да стоя да я гледам, и да ме помисли за побъркан.А за един..кошмарен тип, от който се очаква да срине психиката ти из основи.
Наближавах все повече оново..същество, което се държеше прекалено детински, правещо ми прекалено голямо впечетление.Нереално.
-Здравей. - казах й, ухилен до уши със своята самодоволна усмивка.
-Аз съм Алън.
Подадох й ръка продължавайки да се усмихвам.

Очите й светеха с онази безгрижност. И ти можеше заедно с нея, да висиш, да си губиш времето..фактически и парите, нали Времето е пари'' и аз като един доста 'начетен' бизнесмен на човешки животи, трябваше да си върша работата - перфектно.И под перфектно, трябваше всичко да е така, без да се разсейваш, да мислиш за каквото и да е друго и накрая, когато сгафиш, да тръгнеш да се оправдаваш.Това е най-изнервящата част от всичко, наистина, когато някой ти се оправдава.Тази простотия измислена от някой прекалено неук и прост смъртен, че ми идваше да го убия втори път.
Големите й ясни очи, се бяха вкопчили в лицето ми, гледаха ме любопитно и ми смигаха на парцали.Беше очерователно.
-Говориш прекалено много. - казах й, усмихвайки се на една страна.-..понеже, си прекаено симпатична..аз съм на 312 и съм леприкон от остров Безгрижие. ти? - изръсих с преиграно вътдошевление.
Погледа ми се отдели от лицето й и обходи цялото й тяло.Беше доста нисичка и слаба и толкова малка, компактна.Имах чувството, че от някой храст ще излее майка й и ще ми я подари с подарък семейкният им минипинчер, който лае прекалено много и яде само стафиди и мърка.Ох, покъртителни мисли..тя - не действа добре на въображението ми.

Сега като го обмислям, наистина би било възможно да е от Рая..като мен.Да е от онези неврачни начинаещи, които биват изхвърлени като кучета, заради..инетелекта си, ако ме разбира те.
-Наитина ли..и как беше там.Моля те, кажи ми, много искам да разбера..-питах я доста заинетерсован.
Ами, ако наистина ми казваше истината..каквто трябваше да правя, по дяволите.Да бягам?Да се крия? До деня в, който тя и малкото й мозъче пораснат инетелектулано и свикнат с всичко наоколо, и когато ме намери..мъртъв съм.Те са пратени, за това.Да обикалят, безцелно, да си мислият, че живеят, а да са просто в един омагьосан свят правещи това, което иска някой - Бог.Да убиват, всичко, кеото някога им се е противопоставяло или е било против тях.Тези безмозъчни служители..на самият Дялов, представящ се за Бог..хаха.
-А, и защо да си бивш?
Станах от пейакта, преминах през пътечката обсипана с листа и цвятя от нея.Облегнах се на една дърво, така че да мога да я гледам.С периферието на окото си забевязнах, колко мнго цвея има - магнолии,лалета, рози, ириси..

[i/]-Амии.
Започна тя.Помнеше всичко каквото 'и се бе случило от деня в който се бе.. един вид ''родила''.Рая бе едно чудесно място което бе трудно да опишеш.Нямаше измислени думи за нещата които имаше там просто защото на земята ги нямаше.Ели знаеше, че един ден нейното сегашно 'аз' щеше да изтрито..Усещаше как земният живот я разваляше и скоро тя щеше да поддаде и да се превърне в нормално 17 годишно момиче.Някой ангели даже забравяха миналото си..то бива заменено с друго, единственото което ги свързва с миналият им живот са силите им...които естествено са отслабнали.
- Там бе наистина хубаво.Трудно е да се опише.Аз бях Серафим..това е най-високият пост които може да бъде даден на Ангел, макар, че бях наистина малка...мисля, че се справях добре със задълженията си като такъв..Докато не направих нещо глупаво..Бях на мисия..уплаших се и...
Ели направи тъжна физиономия.
-Срам ме е от това което сторих...не бива да го казвам на никого..Забрави за цялото това нещо...
Ели се усмихна.
-Сега е твой ред!!