Преди 7 години; Лондон..

Поредната ми разходка из земята. Времето беше доста хубаво, като за Лондон. Нямаше дъжд, нямаше облаци.. Беше от онези приказни дни, в които дори на нас, боговете ни се искаше да слезем на земята и да обикаляме редом с хората и другите твари наоколо.
Бързо си набавих една красива рокля и се запасих с чадър за всеки случай и реших да се разходя из лондонските улици. Къдравата ми коса почти достигаше до кръста ми и лекия вятър я подухваше.
Спрях се на едно кафене.. беше доста пълно и реших, че има защо хората да се редят тук. Изчаках търпеливо реда си и си поръчах капучино. Тъкмо се готвех да седна, когато едно леко побутване .. И кафето се разля върху хубавата червена рокля.
Погледнах голямото петно, след което виновника за това..

Наскоро бях започнал да обикалям Света. Разглеждах забележителностите . Исках да видя защо всички хвалят Лондон и затова дойдох тук . Чувствах се като турист , смеех се сам като някой със английски акцент заговори . Незнайно защо ме размиваше. За деня бях обиколил около три музея и два двореца , бях се запътил към Окото (най-голямото виенско колело в света) , за да видя гледката от върха.
Ходих бавно замислен в разни мой си простотий , за който дори аз незнаех защо си мисля. Видях едно кафене с Американското знаме до входа. Веднага прочетох "StarBucks" и се засилих към него. Определено едно кафе щеше да ми дойде добре .
Влезнах и дочух , че повечето хора си говорят на нормален (поне за мен) акцент. Тръгнах към касата.
Поръчах си едно двойно кафе и се огледах (мой стар навик за да видя дали познавам някой в кафенето) , но тук не познавах никой. Взех си поръчката и платих .Тръгнах към една маса с два стола . Беше свободна което ме учудваше , но без да исках се блъснах в една млада дама, която си разля кафето .
Погледнах я и веднага започнах да се извинявай и да се оглеждам за салфетки с който да попие кафето. Пресегнах се към съседната маса и взех три или повече салфетки(не помня много добре ), подадох и ги.
- Страшно много съжалявам , не бе нарочно - отново се извиних , но този път я погледнах в очите.

Младият господин започна да се извинява за това, че ме бутна, но аз далеч не бях от жените, които щяха да се разсърдят или ядосат за нещо такова. Та нали бях една от най-спокойните и мъдри богини? Как би могло едно петно да ме вбеси..
-Всичко е наред. -Казах и се усмихнах, започвайки да попивам течността с тънкия пласт салфетки, които той беше взел от съседната маса. Сетивата ми бяха достатъчно остри, за да усетя, че той не е човек, но реших още да не пристъпвам към тази тема.
Усмихнах се чаровно, като погледнах петното.
-Добре, явно се налага да приема факта, че тази рокля няма да бъде използвана повече. -Засмях се леко, опитвайки се да внеса лека комедия в случката. Подадох ръката си напред и се усмихнах.
-Аз съм Атина. -Казах, представяйки се с типичната усмивка на лице.

Младата дама се представи , след като си подаде ръката напред. Беше необичайно , но долових по гласът и че не е от Англия , но точно от къде не знаех , не бях свикнал да различавам все още хората. Имаше странна атмосфера около нея , но не ми пречеше . Поех ръката и , и нежно както в старите джентълменски филми , кавалерите целуват ръцете на дамите в знак на уважение към тях.
-Приятно ми е , аз съм Джон - отговорих , като се изправих - Имате много красиво име .
Усмихнах се на младата дама. Тя ми излеждаше доста позната , но не си спомнях от къде . Бях я виждал преди , някъде където най-малко очаквах . Щях да се сетя , но преди това трябваше да се реванширам за съсипаната и рокля , и пропиляното кафе.
-Каква бе вашата напитка ? - попитах
Трябваше поне да и взема друга , поне това можех да направя. Защото не знаех от къде мога да и купя рокля .Не бе от любимите ми неща да ме хващат хората неподготвен . Обикновено изпипвах всичко до последно , но това бе различно за мен.
Младата дама бе много красива, но атмосферата около нея бе доста различна ,не знаех какво означа това затова не любопитствах , не исках да оплескам още нещо .

Искаше да ми се реваншира, което в днешно време не се случваше често и именно за това ми направи впечатление. Попринцип не бих се съгласила някой да се реваншира за нещо толкова малко, но реших този път да бъда малко по- "земна"..
-Капучино. -Отговорих, като се усмихнах. Усещах странна енергия около него, което автоматично изключи възможностите да е вампир, върколак или нещо подобно. Не беше и ангел, а още по-малко демон. Оставаха твърде малко възможности.
Докато той отиде до щанда и взе ново капучино, аз продължавах да изброявам всички възможни раси.
Бях седнала на една от свободните маси, оставяйки чантата си на единия стол. След като той се върна се усмихнах съвсем леко.
-Не беше нужно. -Добавих,за да подчертая, че не съм ядосана нито за капучиното, нито за роклята. Реших малко по малко да навляза в тази тема, която определено ме вълнуваше през последните 10 минути. -Мислех си.. -Започнах бавно и в началото несигурно. -.. Лондон е красив, построен от хората град, пълен с какви ли не други изчадия.. Реших да съм пряма и да не крия любопитството си към вас.. Какво сте Вие?
Кръстосах крака, като отпих от новоподнесеното си капучино.

Разбрах нейната поръчка и отидох за секунда до касата. Поръчах на барманката едно капучино . Докато чаках да стане готово се огледах за захар или мед , не знаех как го харесва затова от всичко щях да и взема . Трябваше да и спестя усилията да става и да си наглася отново капучиното . Чувствах се доста виновен за хубавата рокля която съсипах , но Атина бе различна . Усещах различно излъчване от нея , не бе като останалите хора , но все още не бях се сблъскал с всички видове същества на Земята. Бяха ми казали че са стотици , но са рядкост , а тя бе една от тези същества . Не исках да я тормозя още повече след като и съсипах деня. Затова реших да не любопитствам .
Занесох и напитката заедно с поднос пълен с разни подсладители.
-Не знаех как го пиеш - казах като се усмихнах , а тя ме посрещна с неочакван за мен въпрос .Леко се засмях . Седнах срещу нея и всякаш казвах на някой приятел тайна започнах да говоря.
-Бог , но от скоро , все още не знам някой неща. - усмихнах се неловко - Ами ти ? Каква си ?
Тя определено бе по-любопитна от мен. Това се срещаше рядко . Обикновено аз си бутах носа където не ми е работата и така си навличах доста неприятности , но покрай чужди хора започнах да се държа сериозно и изискано . Това не ме бяха учили вкъщи , но сам в продължение на тежък живот трябваше да привикна към някакви по-изискани маниери.

Отговорът му не ме изненада, но по-скоро ме накара да се засрамя как не се бях сетила, имайки предвид колко познато излъчване струеше от него още от мига на запознанството ни. Облегнах се назад и търпеливо сложих захар в капучиното си, сякаш нарочно да удължа момента. След като разбърках няколко пъти с бъркалката си, вдигнах поглед към него и се приведох напред. Отместих косата си на една страна, така че лицето ми да се вижда по-добре.
-Имаме общо. Много общо.. -Започнах. -И аз съм от твоята раса.. И честно казано се изненадах, че не се сети коя съм, след като не крия името си..
Отпих малка глътка от капучиното си. Да, беше добро. Очевидно деня щеше да бъде доста интересен. Отново се облегнах на стола и се усмихнах, като заговорих отново..
-Атина.. богиня на мъдростта, войната и в умерени граници на времето. -Усмихнах се широко, но не по надут начин, а по онзи .. леко любопитен начин. Не отричах, че си бях такава. И аз, макар да бях богиня си имах пороци и трески за дялане! Странно беше това, че хората си бяха втълпили, че сме перфектни. Всеки един бог знаеше.. Няма перфектно устроено същество.
Бях осъзнала колко изненадващо му дойде този въпрос но нямаше да спра до тук, защото определено това "да е бог и все още да не са му ясни някои работи" , разпали видимо любопитство в мен.
-Как стана бог и кого заместваш? -Попитах, с приятелски тон, намеквайки, че не е нужно дами отговаря ако не иска.

Отпих поредна глътка от кафето си , което леко бе изстинало и бе станало гадно , но не обърнах такова внимание . Бях зает да слушам как тя говори за себе си . Трябваше да се досетя , че е богиня все пак името и е като на древногръцката богиня, но не изглежда като такава. Твърде перфектна е , но забравих че боговете са красиви и не приличат на никой човек , те са единствени .
-Арес ! - отговорих - Замествам Арес , по-точно той ме направи бог ,бог на несправедливата война, дори не разбрах как се случи всичко.
Замислих се над думите ми с никой не бях говорил толкова открито за себе си . Зачудих се какво ли стана с Арес , дали е жив или мъртъв и защо точно мен . Аз не бях войн за да бъда бог на войната , но винаги има някакво начало. Като малък бях се сбивал с хулиганите от училище , за да защитя по-слабите. Дори веднъж спасих една катерица като умъртвих една лисица с брадва.
- И какво води такава мъдра богиня в Лондон? - попитах
Бе странно , Богинята на мъдростта да бъде във вечно мрачният град . Наистина днес бе изгряло слънце , дали бе заради нея или просто случайност. След запознанството с нея исках да срещна и другите богове , но първо щях да разбера повече за Атина , като я поразпитам

-Арес значи.. -Казах, като на лицето ми се появи още по-голямо любопитство. Познавах Арес добре, имайки предвид, че често се случваше да се засичаме на Олимп. Та нали бяхме нещо като брат и сестра?! Кръстосах крака, отпих от кафето си и погледнах събеседника си. - От това, което знам за Арес.. А смея да твърдя, че знам много.. Явно доста е закъсал, за да даде силите си на някой друг. Братчето ми е мразено от почти всички в Олимп.. Включително и от Зевс и Хера. Рабира се, ние двамата никога не сме били в добри отношения, но пък и никога не съм го смятала за толкова лош.. Нека сметнем, че винаги съм била неутрална.
Отпих от кафето си и се замислих. Какво ли можеше да се е случило с Арес? Може би самият той се е уморил да претендира, че е това, което е? Във всеки един случай, май е по-добре, че братчето ми се е сдобило със заместник.
-Шушукаше се за теб в Олимп. -Казах. -Но си мислех, че просто Афродита и останалите няма за какво друго да си говорят. Нямаш си представа колко много Олимп прилича на този свят ..
Наклоних се напред, като се усмихнах съвсем леко.
-Колкото до това какво правя тук... Наблюдавам децата си. -Реших да му отговоря, но после да продължа темата. -Иска ти се да отидеш горе, нали? -Засмях се. -Повярвай ми, не ти трябва да ги познаваш..

Любопитството ми за тиктака като бомба със закъснител . Тя ме дразнеше с тези думи . Определено исках да посетя Олимп , а Атина много добре го знаеше. За това място бях чел легенди само . Домът на боговете - Олимп . Дори не подозирах че съществува ,мислех че е измислица , но и боговете не мислех че съществуват , но станах бог.
-Да искам и относно Арес , нищо не ми каза . Просто изчезна - казах като продължавах да си мисля за Олимп. Дали наистина има тераси от облаци на който са седнали боговете или златни порти . Какво ли беше там , но знаех че ранно или късно ще посетя Олимп.
Помислих си и за децата на Атина и си помислих , как може да има деца с такова тяло , но всякаш бях забравил че е богиня.
-Какъв беше Арес и какво се е говорело за мен на Олимп - попитах от любопитство. Тя спомена че много не са го харесвали Арес , но на мен не ми се стори лош , дори да не си бяхме казали и дума . Както и винаги съм бил любопитен какво мислят другите за мен или какво говорят .
Отпих отново от кафето си .То свърши , но не обърнах внимание . Интересуваше ме какво ще каже тя.

Искаше да знае всичко за Арес и за клюките, които вилнееха с пълна газ в Олимп. Имаше да слуша много, но пък и на дали щях да му кажа всичко.. Все пак не бях глупачка, предпазливостта никога не е излишна.
-Арес беше.. -започнах бавно, кръстосвайки крака ; облегнах се на стола и заех поза, сякаш щях да разказвам приказка, но всъщност думите ми бяха самата истина.. - .. Беше доста импулсивен. От малък обичаше нечестните войни, понякога дори злоупотребяваше със силите си.. Майка ни и баща ни.. Хера и Зевс не го харесваха доста. Може би защото олицетворяваше нечестната война или защото винаги се забъркваше в нещо.. Не знам. -Махнах с ръка, все едно тази подробност не беше особено важна.. - Арес винаги сякаш на пук се противопоставяше на всички. Но не беше лош.. -Усмихнах се и отпих последната глътка от капучиното си, подготвяйки се да премина към следващата тема плавно.
-Олимп е точно като земята.. Когато един слух плъзне, се говори през цялото време. Знаех, че има нов бог, но си нямах на идея, че е на мястото на Арес. Всички в Олимп са доста любопитни. -Подсмихнах се ехидно. -Представи си олимп като красив квартал, пълен с надути богаташчета .. Няма да си далеч от истината..

Атина започна да разказва , но бързо се отегчих . Тези неща ги бях чувал и преди , мислех си че хората са си го измислили , но явно е било истина , но относно Олимп разбрах , че там е доста скучно . Не обичах богаташи и богаташки места .От малък бях свикнал да живея на ръба и никога не бях обръщал парите в начин за намиране на слава, но и тази "слава" е просто една илюзия.
-Скучно - бързо я отрязах
Леко се засмях , като знаех че не ми казва всичко . Все пак не може да е толкова просто. Винаги има скрити тайни зад очевидното, проста логика.
-Сега ми кажи всичко - казах остро - Но нека този път е пълната истина!
Вече се подготвих за следващите и думи .Бях забравил , че пия кафе , но когато надигнах чашата разбрах че е празна. Направих странна гримаса описваща разочарованието ми, относно кафето и историите и . Никога нямаше да повярвам , че Олимп е някакъв богаташки квартал и само клюки витаят около боговете. Въпреки , че боговете бяха забравени от повечето хора. Само децата в училище четяха за тях - "митологии" и "легенди" и може би някой заблуден войник на бойното поле се помолва за победа или за живота си на някой бог. Бях сигурен , че на Олимп има нещо за което си струва да се крият толкова усърдно боговете.

Отпих от вече почти празната чаша с капучино, като гледах събеседника ми изпитателно с очи, сякаш се опитвах да преценя дали е преминал успешно през теста, който може би му поставих.
-В легендите винаги има истина. -Започнах бавно и предпазливо, като се придвижих напред, за да не се налага съседните маси да чуват разговора ни. -Олимп може да е както красиво място, така и отвратителен Ад, за тези които не знаят къде им е мястото. Не на всеки му се падат сили, същите като на Арес. Пази се много добре и ще те посъветвам да не се доверяваш на никого прекалено много. -Млъкнах и се огледах, след което отново заговорих. -Нов си в това да си бог.. Мога да те науча на някои неща. Може би съм идеалната учителка, имайки предвид, че силите ни се доближават доста.
Подсмихнах се; знаех колко много богове копнееха за силите му и щяха да се опитат да ги вземат.. Новакът трябваше или да се брани като Арес - с бунтарство .. или да знае кога да бъде дори по-лош.. Дори аз, богинята на мъдростта не виждах по-мъдър начин да опази себе си, от това да не се доверява на всички богове.
Можех да го заведа и на Олимп.. но нямаше да е сега. Прекалено рано беше да го вкарвам в територия, от която можеше и да не си тръгне..

Гледах младата, но мъдра богиня , която седеше срещу мен и ми говореше разни житейски работи, но само на част обърнах внимание. Като на пример, че може да ме обучи. Знаех че го прави за мое добро и някак си ми вдъхваше доверие красивата Атина.
-Добре - отговорих, като кимах и със сериозен тон продължих да говоря - съгласен съм да ме обучиш, но само недей да ми правиш номера, защото ще те унищожа.
Тежкият ми живот ме бе научил да не се доверявам на никого , дори на красиви и добри момичета.
-И с какво ще започнем-попитах от любопитсво.

» Преди две години.. Париж