Цветния площад

Заглавие: Re: Цветния площад Вто Юни 19, 2012 7:57 am

Какво прави една богиня на земята. Това си задават всички хора, богове и други твари под въпрос. Преди обичах да стоя горе, на Олимп и просто да наблюдавам как човечеството напредва.. Било то в технологиите, в любовта или просто открива нещо ново, невиждано за това време. И въпреки, че те живееха в затъмнение относно мистериозното, живота им продължаваше по нормален начин, без да осъзнават какви същества се разхождат покрай тях. Някои, като Посейдон, Зевс или дори Афродита слизаха до земята и си правеха разходка... и деца. Да, вярно и аз имах две деца, които наблюдавах без да се намесвам в живота им.. Но преди бях слизала само няколко пъти..
Но ето, че в последните 100 години всички същества започнаха да се показват, да разкриват какви са и да се опитват да нарушат споразумението да се крием. И от тогава повечето от нас, боговете, просто си намериха дом на земята. Трябва да си призная обаче, че ми харесваше..
Минавах покрай цветния площад, оглеждайки конструкцията му.. Да имаш вечен живот... да, това е лошото.. Защото можеш да обикаляш по тези места хиляди пъти.. Именно за това никога не бързах.
Изкарах чантата си, за да запаля цигара (да, един от греховете ми, но това, че съм богиня, не означава, че не мога да го правя?) , но тогава някой се блъсна в мен.
Обърнах се към момичето. Беше хубава, руса и доста ... доста вампир. Нямах нищо против тези същества, но понякога жаждата им прекаляваше и прекосяваше непозволени граници.
-Я виж ти.. вампир. -Отбелязах, започвайки разговор. И без това на дали щях да имам по-забавно занимание за деня..

Когато се разхождах се около цветния площад и тогава без да исках се блъснах в едно момиче,когато я погледнах се впечатлих от външността 'и. Беше много красива, имаше черна коса и небесно сини очи. Те ме погледна и каза ,,Я виж ти.. вампир.'' И в този момент разбрах, че тя не е обикнновен човек. Не обичам да контактувам със свръхествествени същества или нещо подобно. Също така мразя и това, че съм вампир, но друг варянт нямам...е освен да умра...което не ми звучи като добра идея.Малко се отклонявам от темата, та да се върнем на момичето...
-Явно не съм първият вампир с който се засичаш.-казах леко шеговито.
-Колко съм нетактична...казвам се Каролайн, приятно ми е. -По-добре да завържа някое приятелство от колкото да продължавам да се скитам сама....което всъщност правя от вече 100 години.

Заглавие: Re: Цветния площад Вто Юни 19, 2012 4:26 pm

-Със сигурност не си първия вампир, който виждам.. -Отговорих също така шеговито, както беше започнала блондинката. Изглеждаше доста добродушна и симпатична, но беше от типа вампири, които ние, боговете наричахме "единаци"..
Каза името си. Беше наистина специфично. Почудих се за момент дали да й кажа истинското ми име.. Доста пъти бях лъгала за самоличността си.. Толкова много имена бях използвала.. Може би беше време да спра да се крия? Особено пред вампир.
-Атина. И на мен ми е изключително приятно, Каролайн. -Произнесох името й бавно, за да съм сигурна, че е по точния начин.. Все пак имаше толкова сходни на нейното име..
Огледах се, като се подсигурих, че никой минаващ не ни слушаше.

Заглавие: Re: Цветния площад Вто Юни 19, 2012 5:29 pm

Атина-какво приятно име, но когато спона името си тя се огледа так всякаш някой може да я подслушва. Не бях много добра в познаването на свръхествествените същества, но тя определено не беше човек... и определено трябваше да разбера къква е тя.
-Ти не си човек, права съм нали ? - Погледнах я въпросително.
-Всъщност какво си-Върколак ? Демон ? Ангел ? - Започнах да изреждам съществата които бях срещала през годините.
-Е, кое от изброените си ? - Усмихнах се леко.

Заглавие: Re: Цветния площад Вто Юни 19, 2012 6:26 pm

Вампирът бързо позна, че не съм човешко същество. А и как щях да съм, след като започнах разговора, разубличавайки я в това, че е вампир. Погледнах я, като се усмихнах.. Изброи съвсем нормални раси.. вампири, върколаци, демони, ангели.. Неща много под моя ранг, но не исках да ставам горделива, като някои богове от Олимп.
-Не съм нито едно от изброените. -Реших да я спра, преди да е продължила да изброява. Не мисля, че щеше да се сети какво точно съм.. На дали на някой му идваше на ума да си представи, че съществуваха и гръцките божества.
-Аз съм Атина.. Ако си запозната с гръцката митология, ще знаеш, че съм богиня на мъдростта, войната.. понякога и на времето. -Усмихнах се, като се огледах.

Заглавие: Re: Цветния площад Вто Юни 19, 2012 7:37 pm

Очите ми се разшириха. Какво за бога прави една истинка богиня сред простолюдните ?
-Хмм...това не го очаквах. - Засмях се леко.
-Какво прави една богиня тук на земята ? Нима тук е по-хубаво от колкото на Олимп. -
казах леко шеговито.
Чувствъх се леко неловко та тя бе богиня, а аз ...едно кръвопийно чудовище, да определено се чувствъх неловко. Тя изглеждаше толкова съвършено, а аз до нея просто бледнеех.

Заглавие: Re: Цветния площад Вто Юни 19, 2012 7:45 pm

Засмях се. Всички мислеха, че Олимп е едно страхотно място, приличащо на Рай, от който ние, боговете не искаме да излезем.. Реално наистина имаше нещо общо.. Но понякога цялото това съвършенство ти замайваше главата прекалено.
-Нека кажем.. -Започнах бавно, опитвайки се да подбера точните думи, за да може да ме разбере правилно.. -...Да си смъртен понякога .. е хубаво. Или по-точно да си сред смъртните. Олимп е просто място, напълнено с богове, нехаещи за Земята. Определено не съм от тях.
Огледах се, не знаех дали ще може да ме разбере. Посейдон и Зевс отдавна бяха загубили вниманието си към хората.. Не знаеха колко опасности ги заобикаляха.. Аз и останалите трябваше да се грижим за това..
-Някои от твоята раса прекаляват и ние сме длъжни да ги спираме.. Но само понякога. -Допълних.

Заглавие: Re: Цветния площад Вто Юни 19, 2012 7:52 pm

Да определено е хубаво да си смъртен...имам бегли спомени за моя предишен живот, но съсигорност е бил по-добър от сегашнят ми така наречен ''живот''.
Някои от раста ми прекалява ли...бих казала, че всички прекаляват...вкючително и аз...да отнемеш човешки живот за да се нахраниш просто не е правилно.
-Разбирам.-Казах бавно и тихо.
-Но все пак тук не се ли чувствъш самотна ? - Заговорих отново, но вече по-силничко.

Заглавие: Re: Цветния площад Вто Юни 19, 2012 8:02 pm

Погледнах вампирката пред мен.
-Може да се чувствам самотна както тук, така и на Олимп, скъпа. -Усмихнах се вежливо, прокарах няколко пръста през косата си, изкарвайки по-дълъг кичур, за да си играя.
Времето беше хубаво, което ми напомни колко се различава това място от всички останали.. Беше красиво външно, но вътрешно беше пълно с вякакви твари.. От безобидните хора, до най-коварните демони, съществували някога.
-Дали си на земята или на Олимп, ако си самотен, няма да има разлика. Олимп е просто.. нещо подобно на Рай, който ти омръзва прекалено бързо, заради надутите индивиди там.
Усмихнах се съвсем леко, демонстрирайки,че съм приятелски настроена, макар тя да е вампир.

Седях и я слушах внимателно...но така и не можех да я рабера. Как може да ти омръзне Рая ? Е да може би ако си живял там стотици години..но все пак е Рай. Тя иглеждаше приятелски настроена, но прецених че не трябва да продължавам да я занимавам с глупавите си въпроси.
-Разбирам. - Казах бавно и спокойно нищо че все пак не го проумявах.
-Е , ти беше тръгнала на някъде, а аз те забвих с глупъви въпроси. - Казах с лека усмяивка и бях готова да си търгна.

Заглавие: Re: Цветния площад Чет Юни 21, 2012 6:02 pm

-Всъщност е забавно да се общува с вас, живеещите на земята. -Казах, без и за миг да сваля усмивката от лицето си.. Не се преструвах, просто наистина бях свикнала да се държа мило с хората.. Тя беше вампир, но определено не го искаше и именно заради това гледах на нея като на човек.
Бях наясно колко хора се бяха превърнали в чудовища без да го искат. Именно това беше една от причините повечето богове да слезем.. За да запазим човечеството.
-Разкажи ми за себе си. Моля те, недей да тръгваш.. -Започнах, осъзнавайки колко наивно звуча.. Но тя беше може би един от първите "земляни", с които говорех от поне година насам.

За първи път от сигурно 100 години някой иска да му разкажа нещо за себе си. Погледнах я, поех си дълбоко въздух и започнах да говоря...
-Какво да ти кажа за мен ? Вампир обикалящ земята без посока. Превърнаха ме против волята ми...още помня този ужасен ден. - В този момент в мен изплуваха спомени и замълчах, беше толкова ужасно. Започнах да говоря отново...
-След като ме првърнаха нямах голям избор и започнах да скитам нощем по тъмните улички - замълчах за секунда. -... убивах хора - за мен беше толкова трудно да го кажа и да си спомня отново за този ужасен момент от моя живот.
-Но след известно време се запознах и с други вампири...и те убиваха хора и то за удоволствие, но не и той... казваше се Майкъл...влюбих се в него още щом го видях, той ме научи да се храня с животинска кръв, той ме правеше по-добра...имахме голяма епична любов, но един се появи непознат вампир в града.. той беше древен. Убиваше хора, убиваше вампири, убиваше всичко живо...докато един ден Майкъл не му се опълчи...това бе най-голямата грешка в живота му. Древният вампир просто изстръгна сърцето му за секунди пред очите ми. От тогава се опитвам да го отрия и да му отмъстя, но опитите ми не са сполучливи. - Казах аз леко тъжно и погледнах надолу, след това разтърсих главата си и пак погледнах Атина и леко се усмихнах. - Историята на живота ми разказана в рамките на 10 минути. - Засмях се леко, не исках нейното съжаление.

Заглавие: Re: Цветния площад Пет Юни 22, 2012 1:37 pm

Бях чувала наистина ужасни истории. Насилствени превръщания, убийства.. Историята на Каролайн можеше доста да се конкурира с тяхната, имайки предвид, че знаех какво точно е преживяла. Та нали и Зевс беше направил същото с единствения, който аз обичах?
Усмихнах се съвсем леко.
-Ако си мислиш, че те съжалявам.. Ще трябва да те разочаровам.. Тоест, не те съжалявам, а ти съчувствам, защото знам какво е. -Отвърнах спокойно, като прокарах ръка през косата си.. Вятърът се усещаше съвсем леко..
Древните вампири от край време искаха да се конкурират с нас.. Правейки се на богове, убивайки всеки, който им падне..
-Знаеш ли как се казва древния вампир?

Заглавие: Re: Цветния площад Пет Юни 22, 2012 9:53 pm

Неговото име...това бе загатка за мен...дори след толкова много години аз все още не бях научила умето на този който ми бе отнел всичко.
-Не го знам. - Казах аз леко тъжно.
-Но помня как изглеждаше. - Помнех всичко в него.
-Той имаше руса коса, светло сини очи..висок и с добре оформено тяло, но вътрешно той бе ужасен. Той не може да обича никой освен себе си. Най-голямо удоволствие му доставяше да убива. - Казах леко тъжно когато в изплуваха отново спомени.

» Цветния мост