Клуб "Vanity"

Беше поредната скучна вечер в която нямаше каквода правя.Стоях в апартамента и се разхождах от една стая в друга.Реших че ще е най-добре да изляза и да се позабавлявам малко.Влязох в банята и се изкъпах.Можех да кисна с часове под течащата вода.Беше невероятно отпускащо.След като приключих си избрах една къса рокля и обувки.Направих си прическа и скоро вече вървях по улиците на града търсейки някой бар или клуб.Не след дълго погледа ми се спря на един един клуб на име "Vanity".Това беше мястото.Влязох вътре и се огледах.Имаше доста хора.Погледнах към бара и се насочих право натам.Седнах на един стол,а барманът дойде и ме попита какво ще желая.Усмихнах се и отговорих:
-Една Маргарита.
Казах и му намигнах.Беше сладък.

Порденият скучен ден. Ако не беше проклетия Орден, Антъни вероятно щеше да живвее в някои от онези скромни многоетажни сградички по дубайското крайбрежие, а пищни мулатки щяха да свиват пури по бедрата си специално за него.
Уви, съдбата съвсем не изглеждаше благосклонна към неговите низки, пошли желания, затова пък той имаше хиляда и една мръсни идеи как да преобърне играта в своя полза.
Vanity бе едно от любимите му места, защото познаваше до една всички стриптизьорки, които предпочитаха да носят названието "екзотични танцьорки", музиката бе по вкуса му, а собственикът зареждаше от любимият му абсент.
След като поздрави всяка лека жена в бара, обиколи няколко маси на познати и изпи три питиета, Антъни бе готов най-сетне да се нахвърли свирепо на плячката, за която и именно бе дошъл тук.
Тя седеше на бара като изящно, скъпо украшение, облечена в сребриста рокля, така, че да не можеше да я изпусне от поглед.
Приближи се към нея беззвучно и отметна настрани русите снопчета коса, покриващи рамото й, сетне прокара опакото на ръката си по гладката й, сатенена кожа и леко се прокашля, уж, прочиствайки гърлото си.
- Добър вечер. - рече богът с тих, нисък глас, който накара русокоската да потрепне.

Барманът донесе питието ми,а аз взех чашата и отпих от вълшебната за мен напитка.В този момент на блаженство никой и нищо не можеше да ме накра да му обърна внимание.Поставих чашата на бара и оправих леко косата си като същевременно се огледах настрани за някой сладур с който евентуално да се забавлявам,а след това да вечерям.Такава си бях аз.За тези 2500 години никой не можа да спечели сърцето ми.Затова се оставих на течението.Забавлението беше моят преритет вече.Скапан вампирски живот.Съвсем бях забравила за ордена.От толкова дълго време не се бях занимавала с него,че сигурно са ме забравили коя съм.Отпих отново от питието,а в този момент усетих лекото погалване по рамото си.Само един мъж беше способен да накара една жена да се почувства така.И това беше Антъни.Усмихнах се леко и надигна леко глава назад отговаряйки.
-Добър вечер.Какво те води насам Антъни?Със сигурност знам че не аз съм причината.
Засмях се леко и се завъртях към него.Погледнах го в очите и леко го погалих по ръката.

- Не се подценявай малката, не ти е в стила. - каза Антъни докато оглеждаше косо барманчето, с поглед, от който лъхаше хлад. По принцип не беше ревнив, в крайна сметка бе бог на разврата. Но когато станеше дума за русокоската, която в онзи момент бе покрила ръката му със своята, нещата придобиваха съвсем различна окраска, най-вече с цвят на кръв за дръзналия да я доближи.
Към Елизабет Антъни изпитваше необичайно привързване, което не се изразяваше в традиционните му форми, а бе нещо извратено, трудно за описване, което можеше съвсем на кратко да се нарече мания.
- Абсент за мен и за дамата. - рече богът на момчето зад бара, което побърза да изпълни поръчката, а Антъни реши да не губи време и обви ръка около фината талия на Елизабет.
- Опасно е да сме тук. При това заедно. - прошепна той срещу ключицата й, която излъчваше незабравимия аромат на узрели вишни и липа, който съзнанието му бе запечатало завинаги.
Нямаше представа защо двамата играят тази игра. Бе лишена от логика и смисъл, прекалено дръзка и безразсъдна дори за неговия вкус, но щом Елизабет бе намесена той не можеше да се откаже.

Обичах да си играя с Антъни,но всичко си имаше граница,а аз много добре знаеш къде свършва .Чувтсвах се привързана към него.Знаех че нещата между нас не са толкова сериозни,но видех ли го с друга жена тя моментално се озоваваше два метра под земата.Стараех се да не показвам или изразявам тези емоций.Не исках да ме мисли за някоя лигава слабачка.Той поръча абсент,а в следващия момент съобщи че е опасно да сме заедно на това място.Приближих се леко към него и прошепнах в ухото му:
-Именно.Така е по-забавно.
Казах,а устните ми бяха на сантиметър от неговите.Отдръпнах се леко назад,а барманът донесе пръчката.Взех абсента и погледнах Антъни.
-Наздраве.
Усмихнах се и изпих шота на екс.Беше силен.От доста време не бях пила този алкохол.В този момент мислите за Антъни отново нахлуха в главата ми.Питах се всевъзможни въпроси на които не можех да си отговоря сама и това ме побъркваше.