Ричърд ненавиждаше да пропуска репетиции. Той бе стриктен по отношение на работата си и вероятно бе единственият сериозен индивид в групата от тревопушещи, булимични мързеливци, които дори не се сещаха подобаващо да се разтегнат и да разгреят преди тренировка.
Но както гласи една клиширана крилата мисъл "Любовта изисква жертви.". Не, че това, което имаше между него и Феликс можеше да се нарече истинска обич, по-скоро бе вид услуга, която двамата си правеха взаимно...Вид бартерна търговия.
И все пак когато Феликс оповестеше, че има намерение да посети, нещо в Ричард трепваше необяснимо за миг, преобръщаше сърцето му и след това отново всичко си тръгваше по старому. Но не, това межу тях не беше истинско и точка. Суон отказваше да повярва. Обвързването не беше вариант. Любовта бе равносилна на смърт.
"Лебедите имат само един партньор. Умре ли той, лебедът може да загине от разбито сърце."
Прокънтя като ехо в главата му и острия връх на ножа се заби дълбоко в палеца му, докато той режеше босилека, който щеше след миг да добави в соса.
Последва завоалирана псувня, очите му леко се насълзиха, а Ричард си напомни на ум , че е мъж и ги избърса с опакото на ръката си, продължавайки да готви, очаквайки кръвотечението да спре от самосебе си.
Гледайки кръвта го обхвана мисълта, че се самонаказва и побърза да се превърже преди Феликс да се е появил, сетнИли пък се самонаказваше. е отново се захвана с вечерята.
След половин час блюдото бе готово, на масата бяха строго подредени най-хубавите прибори и посудата от китайски порцелан, която Суон бе донесъл след турнето си в Пекин. Липсваше само вино, но се надяваше Феликс да се сети да донесе поне това.
Бе време да се преоблече преди гостът му да почука на вратата. След миг трикото бе заменено с изискан панталон, а прекалено широката сива тениска с светло синя риза. Сега оставаше да сложи на лице и маската изразяваща силен непукизъм и всичко бе готово.
Вто Юли 03, 2012 7:03 pm by 
