Водната беседка

От както Карина ме бе довела,родителите ми ме пазеха като че ли всеки момент щях да се счупя. Живота бе гаден,какво толкова? Това,че един вампир ме бе използвал за жива банка за около 6 месеца и нещо нищо не значеше. Или.. може би се заблуждавах? Може би наистина щях да се счупя? Оказа се,че повечето ми приятели не бяха точно хора,а най-различни създания. Определено живота бе гаден. Не че исках да съм някакво създание.. просто когато остареех,те все още щяха да се правят на тинейджъри,докато аз бях обградена от куп котки и ненужни плетки. Не дай си боже и досадни внуци. Подсмихнах се при тази мисъл. Понякога май бях прекалено крайна.
- Елена Блекхарт Бутин,моля те кажи ми ,че няма да се появиш така на Рожденият си ден. - чух дрезгавият глас на мама,а погледът ми веднага се премести върху нея. До преди това бях наблюдавала колко стари приятели имаше долу,чакайки. Погледнах надолу към оцапаната с боя тениска и раздърпани дънки,а след това я погледнах и поклатих глава. накарах я да излезе,защото мразех когато се взираше в захапките по вратът и тялото ми. Мразех когато някой въобще го правеше. Облякох роклята си ,огледах се за последен път и за слизах по стълбите. Косата ми бе къдрава,съвсем леко прихваната със шнола. Поздравих почти всички познати,а след това реших да се усамотя за малко в най-любимото ми място когато бях дете. Точно когато се отпуснах на пейката,усетих едно приятно присъствие до себе си. Обърнах се на страни и видях как Джон идваше към мен. Веднага се усмихнах,тръгнах към него и щом стигнах веднага го прегърнах.
- Най-накрая едно много приятно лице. - казах щастливо пускайки го от захвата си. Оставих го да седне спокойно,както направих и аз. - радвам се.. че дойде и че може би не ми с сърдиш толкова,че избягах така..

Ох пореден ден , с поредни изненади . Преди време ме бяха поканили на днешната дата на рожденият ден на Елена. Стара позната към която преди време имах чувства , но сега не бях сигурен. Може би имах , а може би не , но с удоволствие щях да я посетя . Поне да и връча подарък и да видя дали се забавлява. Тя определено имаше детска , но пленителна усмивка.
Станах от леглото вече по обедно време. Влезнах в банята и си взех душ . Облякох една бяла риза и черен панталон . Позабавих се за да намеря подаръкат и , който беше малка среберна гривна , на която имаше закачено сладко слонче. Мен ми харесваше , но какво разбирах аз от подаръци.
Излезнах от нас и включих алармата на апартамента , незнаех кога пак ще се прибера . Знаех че кучето ми може да я включи , но не бе голям проблем.
Пристигнах бързо на партито. Бе в доста красива къща , близко до плажа , дори можеше да кажеш , че е на самият плаж. Влезнах вътре и забелязах доста познати лица , като и родителите на рождичката. Държащ малката кутия в ръцете си исках лично да и го подаря. Винаги исках да видя какво е изражението на лицата им . За да разбера да ли наистина им харесват или просто се преструват.
Излезнах през задната врата. Вече бе по-тихо. Предпочитах усамотяването. Видях я . Елена седеше на бесетката на плажа. Беше в много красива рокля. За миг вече бях при нея. Видях белезите по вратът и . Бях чувал за тях , но не обърнах много внимание. В нашият град бе нормално. Усмихнах се като седнах до нея.
- Честит рожден ден - казах , като и връчих подаръка - Заповядай , от сърце за красавицата!
Времето беше хубаво , а тя бе още по-хубава.

Погледът ми обхождаше любопитно кутийката. Като че ли бях някакво малко дете което най-накрая е получило така дългоочаквания си подарък.
- Голям джентълмен,както винаги. Благодаря ти. - казах малко след като бях взела кутийката при себе си. Съвсем внимателно я отворих,защото не исках да съсипвам хубавата опаковка около нея. Беше една прекрасна гривничка с малки диамантчета на нея. Господи.. диамантчета?! Изчервих се леко и го погледнах.
- Аз.. не знам какво да кажа,прекрасна е.. но не беше нужно.. можеше и с едно цвете да минеш. - казах шеговито и веднага си сложих гривната. Може би на този подарък най-много щях да се радвам. Радвах се,че поне той не се взираше в белезите ми. В същност той винаги се е държал малко по-мило с мен отколкото другите,даже на няколко пъти ме бе защитил от едно нахално момче в гимназията.
- Ако може ще поседиш ли с мен? Някак си.. не искам да ходя там все още,всички се взират.. - казах леко хващайки вратът си,там където имаше най-много белези. Естествено белезите по ръката също се показаха. - Където не трябва. - засмях се леко. Оставих кутийката на масата. До нас имаше и малко барче,поставено от родителите ми. Бяхме в къщата ни близо ,до хотела.
- Джон.. - започнах малко след това. - Може въпросът ми.. да ти се стори малко.. малко странен. Но.. и ти не си човек нали? - шоколадовите ми очите разглеждаха всяка част от лицето му,така в сякаш се мъчех да запомня всяка част от него. Не можех да запомня някое лице,само когато го харесвах.

Засмях се . Въпросите и бяха леко странни , но нямах проблеми .
-Естествено ще поостана с теб и за подаръка - казах , но допълних - не се притеснявай обичам да съм оригинален.
В очите и се четеше , че и харесва което и на мен ми хареса. Усмихвах и се докато гледах нежните и леко изчервили се бузки . Тя вече си беше сложила гривната друг признак, че и харесва.
-Дам не съм човек - зачудих се . Запърви път ме бяха питали този въпрос и незнаех как да отговоря, но никога не съм лъгал момиче затова и сега не излъгах.
Незнаех как ще го приеме затова не допълних нищо. Ако тя имаше проблем с мен щеше да ми каже.
- А защо не си при останалите? - попитах я чудейки се , защо не се забавлява , а е в мойта компания , на скучен ерген , който в повечето време е сериозен и скучен .
С поглед обхождах тялото и , но не виждах белези . Виждах само нежни и красиви женски черти. Елена наистина бе красива , а роклята и много и отиваше.
-Ако имаш проблеми с това , че не съм човек , ще те оставя насаме ? - усмихнах и се като предложих мойта оферта. Беше хубаво да съм тук с нея . Чувах вълните и надушвах солената атмосфера, но погледът ми бе пленен от нейните прекрасни очи . Можех да се изгубя в тях . Бяха пълни с мистерия, но аз съм любопитен тип , който с удоволствие ще се захване с тази мистерия. Когато седях при нея незнам защо, но се чувствах различно.

Инстинктите ми явно не лъжеха,но пък и не можеше толкова привлекателен и красив мъж да е човек,нали? Харесваше ми това че имаше малко мистерия около него,бе по-мълчалив което също бе хубаво,понякога и аз исках да си постоя тихо или да съм сама. Останалите.. половината бяха тук просто защото искаха да клюкарят,а другата малка част бяха мои приятели,които не биха се тревожили,че ме няма.
- Нека речем,че не харесвам половината хора там. - засмях се. - Не,че съм лош човек,просто.. не се доверявам лесно. - повдигнах рамене,а след това отпих от питието,което си бях взела със себе си. Почти не знаех какво да кажа,защото бях заета да се любувам на него.
- Нямам никакъв проблем с това,даже свикнах,че повечето около мен не са точно хора и само аз ще остарея,зарината в куп от мяукащи котки. - отново се засмях Дочувах една хубава песен,идваща от партито. Изправих се,без да казвам и дума и нежно улових ръката му. Свалих обувките си,защото бях с токчета,а на пясъка нямаше как да се танцува с токчета,освен ако не исках да се повредя още повече. Той се опитваше да ми каже,че не може да танцува,а аз просто поставих пръст върху устните му и леко прилепих тялото си към неговото.
- Някой път ще ми разкажеш ли за себе си? - попитах,а очите ми го гледаха любопитно,като малко дете. Имах толкова много страни в себе си,тази на детето,тази на бореца и още много други.

Определено младата и хубава Елена знаеше как да се забавлява. Танцуваше на музиката идваща от хотела, макар и да не бях добър танцьор винаги бях готов да се изложа пред момиче дори само за да видя усмивката и . Според мен това бе най-красивият грим за една жена.
Последван от нейният ритъм и с усмивка на лице , показвайки ,че незнам какво правя - затанцувах. Държеше ме за ръката и някак си усещах спокойствие и щастие , което тя излъчваше.
-Спокойно тук всякакви има - казах като леко се засмях - Просто сме различни!
Никога не бях обръщал внимание на това , че съм различен , но не ме интересуваше . Стигаше ми само хората около мен да ме приемат такъв какъвто съм. "Сериозен и скучен"- всеки ме описваше така , но и аз незнаех какъв съм точно. Въпреки всичко исках да разбера тя какъв човек е.
-С удоволствие ще ти разкажа , но първо ти ! -отговорих , докато я гледах в красивите и очи.
Елена наистина бе човек , но определено бе с неестествена красота. Надали това бе нормално . Музиката бе опиянителна . За първи път в живота си исках да танцувам. Имах постоянна лепната усмивка. Сега определено исках да остана повече време на рожденият ден . Особено след като рожденичката иска да ме опознае.
- По-добре ли се чувстваш сега?

Кимнах. Наистина бях малко по-добре и то благодарение на него.
Преди.. не бях толкова добър човек,колкото се надявах,че съм сега. Гледах Джон и се опитвах да измисля някоя красива лъжа,но нещо просто не ми даваше да го излъжа. Можех да кажа,че съм най-здравото момиче,че нямам никакви проблеми. С него бе толкова странно. Хубаво.. лошото е че не можех да излъжа ,просто защото имах чувството,че той ме разбира и че няма да ме съди.
- Семейството ми държи хотела.. Оушън,които се вижда от тук. Имат много хотелни вериги. - започнах,опитвайки се да избягна точната тема на разговора ни. - Но теб не те интересуват хотелите.. - съвсем леко се засмях. - Преди бях много лош човек. Пиех,дори пробвах наркотици. След като родителите ми бяха решили да се разведат по-малкият ми брат сложи край на живота си. И нашите решиха да играят перфектното семейство пред вси1ки,поне докато.. - спрях да говоря с момент и стоварих леко главата си върху рамото му. - Да речем че се оказа,че бях болна. Изпратиха ме в интернат,далеч от приятелите. И сега се опитвам да съм по-добър човек. - погледнах го. Очите му излъчваха такова спокойствие,че бих се взирала в тях векове,ако имах толкова време живот.
- Обикновен човешки живот.. нищо повече. - повдигнах рамене. - Скучна съм. Обичам да се забавлявам,но и обичам да съм на спокойствие,като например.. например планината ,пикник,някоя хубава книга. А другата ми стара обича да ходи по Лунапаркве и въпреки,че изпитва ужас от влакчетата се качва пак и пак.. - млъкнах. Бях говорила прекалено много,още една лоша черта. надявах се поне да му бе любопитно. бузите ми станаха още по-розови. Извъртях лицето си настрани,пое докато не се оправя.
- Сега.. твой ред. - казах едвам,едвам докато се опитвах някак да регулирам това изненадващо изчервяване. Той си бе виновен. Никой друг не ме е карал да се червя чак до толкова.

-Звучи ми като живот мечта -засмях се и я загледах . - Искам и аз да си имам верига хотели , сигурно има прекрасна храна на масата винаги когато седнеш да ядеш .
Усмихнах и се . Наистина животът и бе феноменален. Има хора който мечтаят за такъв живот може би аз съм го правил преди , но не ми пука вече не бе нужно . Знаех че нещо я притеснява относно нейният живот затова не продължих с разпитването , а започнах да отговарям на нейният въпрос.
- Еми всичко ми е идеално .. Нямам родители , починаха преди години . Живях в Аляска и си имам красиво куче което си обичам . Дойдох тук по странни причини , дори и за мен . Не съм богат , но не съм и беден и се чувствам странно като съм покрай теб , незнайно дори за мен . Абе и моят живот не е за пример , но си е хубав . А за лунапарка - с удоволствие искам да те заведа там тогава .
И аз обичах да прекарвам времето си там . Обичах да си усещам червата да се свиват в тялото ми . Така се чувствах жив. Един път дори се опитах да кача и кучето ми ,но само изядох една глоба .
Все още съм с мислите на дете , но съм доста сериозен.
Елена се бе изчервила - Недей да се обръщаш , много си сладка с изчервили се бузи .
Леко и се усмихнах докато я гледах . Забелязах , че устните и бяха леко сухи , но тънки и излеждаха нежни .
-Ако имаш да се оплакваш от живота си , по-добре недей - казах и - Живееш си прекрасно!
Исках да съм искрен с нея , с красивата Елена !

Усмихнах се. Обърнах се отново към него,спряхме с танцуването и просто започнахме да се разхождаме из плажа. залеза както винаги бе прекрасен, преди бях забравила как да му се радвам,но сега с него под ръка наистина всичко ми се струваше много хубаво.
- Съжалявам за семейството ти.. ако имаш нужда от каквото и да е.. приятелка или каквото ида е винаги можеш да ме потърсиш. - смигнах му,а след това огледах водата. Наведох си и започнах да го пръскам с нея. Започнах да навлизам малко по-навътре ,чакайки го да дойде след мен. Не ми пукаше че щях да си разваля роклята,обожавах морето.
- Хайде,ела тук.. - казах след това скръствайки ръце. - Нали няма да ме оставиш да си играя сама във водата? - попитах леко предизвикателно. Когато най-накрая реши да дойде,продължих да го пръскам,но с по-голямо количество вода.
- Господин Сноу.. изглеждате ми малко мокричък.. - казах шеговито,а след това се гмурнах под водата. Набързо го издърпах под нея и се усмихнах. Когато бе мокър изглеждаше още по-привлекателно. Започнах плувам около него и да го гоня из водата. Показах се на повърхността,за да поема още въздух,а след се приближихме по близо до моето любимо място. близо до костенурките и рибите.

Тръгнах след нея , но тя неспираше да ме мокри .. Ех какво е дете , но исках да я хвърля директно в морето за да и го върна. Елена ме изпревари като сама се хвърли вътре , а аз я последвах . Не бе дълбоко , но бе красиво и водата бе чиста. Наистина рядко можеш да видиш такива места на земята. Тя плуваше като делфин , помислих си да не е някаква русалка . Умееше да се доказва в способностите да плува.Свалих си обувките и вече ми бе по-удобно да плувам . Целият бях мокър но не ми пукаше , в момента не мислих за това , а за колко елегантна излежда Елена под водата.
Ели се гмурна на дълбоко и тръгна да плува всякаш бе сама . Тръгнах след нея като се опитвах да я настигна, но тя бе по умела в плуването. Морският свят бе феноменален . Виждаха се милиони риби и красиви корали , но най-красивото между тях бе момичето плуващо като русалка. Мисля , че се влюбвам в нея и хич не ми пукаше , чувството бе страхотно.
Изплувах на повърхността за поредната глътка въздух и веднага се гмурнах . Настигнах я и я обвих с ръце. Бяхме застанали лице в лице. Издърпах я на повърхността , а тя си пое въздух. Косата и бе мокра а дрехата развалена , а аз изглеждах още по зле. Усмихнах и се .
- Голямо си дете - казах като приближих лицето си към нейното . Все още я държах притисната към мен и не смятах да я пусна скоро. Застанахме на един дъх разстояние, докато не проговорих :
- Страшно много ми харесваш - приближих се още малко и нежно допрях устните си към нейните. Имаше солен вкус и мек допир , но беше магическо чувство.

Обожавах да се гмуркам без някаква особена техника. Но сега ми беше още по-хубаво щом бях с Джон. Той наистина ми харесваше и.. не исках някак си да разваля отношенията между нас. Преди смятах,че любовта е нещо напълно ненужно и може единствено да те наранява,но сега просто би ми бе любопитно. Изпитвах и страх,но.. той някак си успяваше да ме успокой без дори да опитва. Щом усетих ръцете му увити около себе си се почувствах цяла. В сякаш до сега една част от мен беше липсвала. харесвах всяка част от него.. и може би неусетно започвах да се уча и да ги обичам. Никога не бих разказала на някого за себе си,не бих признала слабостите и силните си страни,но пред него в сякаш нямаше значение,знаех,че все би казал нещо невероятно вярно което просто не съм искала да възприема ,и умно,че дори нямаше да искам и да споря. Щом излязохме на повърхността ,увих ръце около вратът му,а тялото ми бе прилепено към неговото. Усетих дъхът му,разливащ се като топъл бриз върху студената ми кожа. съвсем леко бях прехапала устните си,докато гледах ту в очите му ,ту в устните му. Той ми прошепна,че ме харесва страшно много и точно преди да мога да кажа нещо или да се учудя усетих устните му. Меки,пухкави,съвършени. Целувката бе нежна,бавна,поне докато не я превърнахме в нещо по страстно, Ръцете ми леко преминаваха по къдриците му,галейки го.
- Аз.. също.. - промърморих,докато не преставах да си открадвам малки целувчици от него. в сякаш не бе редно устните н ида са разделени прекалено дълго. За малко престанах,допрях челото си до неговото.
- Харесвам пленителните ти очи в който и цяла вечност няма да ми стигне да се взирам. - целунах устните му. - Харесвам омайните ти и сладки устни,които определено не трябва да бъдат разделени от моите. Харесвам точа,че се смяташ за скучен. - засмях се. - За мен не си никак скучен.. напротив. Ти.. погледнато реално ме спаси. - съвсем леко погалих бузката му. - Всички тези малки срещи и засичания в които си говорехме за малко или много наистина.. ми помагаше. Пък и хей..обичаш влакчета на ужасите. Никой скучен човек не обича влакчетата на ужасите. - отново се засмях и отлепих челото си от неговото,защото не исках да бъда нахална.

Усмихнах се от щастие . Това беше първият път в живота ми когато момиче признава какво харесва в мен.. И определено най-странните неща тя ще харесва . Вдигнах я и започнах да я нося към сушата.
- Знаеш ли имаш прекрасни очи , който са пълни с огнена страст. - започнах да изброявам всичките и красиви черти - Имаш уникални скули и божествени опиянителни устни .
Продължавах да се движа към сушата бях намислил, как да и го върна задето ме накара да се намокря целият. Роклята и бе прилепнала по тялото и, и разкриваше колко е стегнато и хубаво. Имаше уникално тяло . Всеки мъж би мечтал да държи такова, а аз бях най-големият късметлия . Почнах да усещам пясъка . Вдигнах я на ръце и приближих сушата по-бързо.
-Уникално чувство за хумор , щом можеш да ме разсмееш много лесно, прекрасен човек си и си страшно добра с мен , а сега нека ти се отплатя .
Вече стъпих на сушата и усетих вълните да се движат под краката ми . Усмихнах и се като отново я целунах . Наведох се напред и бавно и нежно я оставих на пясъка . Елена бе мокра и пясъка бързо полепна . Усмихнах и се още по-дяволито . Това ми бе хрумнало за отмъщение.
Застанах нежно над нея и отново я целунах , но този път бе по-страстно и много по-продължително. Прокарах пръсти през мократа и коса , като я отместих от лицето и .

Слушах го с интерес ,докато изброяваше какво харесва в мен и кимах шеговито,правейки смешни физиономии,защото новата ми работа беше е да го разсмивам постоянно. Беше страшно красив когато се усмихваше. Бях обвила нежно ръце около шията му,а главата ми бе леко опряна на рамото му. Усетих се,че бе намислил нещо за да ми вътре това ,че лееееко го измокрих. Но пък за сметка но това му отиваше да е.. мокър. Ако имаше дами на плажа щяха да ми благодарят! Оставяйки ме на пясъка усетих,че вече роклята ми си бе отишла съвсем.Той отмести един кичур от косата ми,а аз леко целунах ръката му, Съборих го върху себе си и се подсмихнах дяволите. заключих краката си над гърбът му така,че да не мърда.
- Слушай сега сладур, ако ще се опитваме да направим нещо с нашето харесване трябва да знаеш,че мразя подаръци,но обичам да прав подаръци. Че не трябва постоянно да ми казваш какво чувстваш,а просто да го показваш. Понякога просто не ми се говори, раз концентрирана съм и явно много харесвам тъмнокоси мъже с красиви усмивки. - засмях се след това и леко целунах устните му. - И винаги когато имаш проблем трябва да ми казваш. Вече няма да си сам - усмихнах се,а след това го избутах от себе си на шега и се покатерих върху него,за да не ставам прекалено сериозна.

Елена бе много усмихната , което бе ново за нея , но ми допадаше .. Тя ми обясни всички нейни условия и всякаш ми падна камък от сърцето . Усмихнах и се след като ме бе преобърнала .Не мислих че ще и е толкова лесно , аз тежах цял тон (според себе си) . Гледах я в очите и започнах да отвръщам на условията и:
- Първо много говоря когато съм нервен или притеснен в случая , че незнаех какво да правя с теб - подсмихнах се - Второ обичам да показвам когато харесвам някого , но винаги трябва да разбера стандартите на половинката ми и Трето от сега нататък ти ще си ми най-големият проблем.
Леко се подсмихнах отново . Чувствах се щастлив , бях забравил това чувство . От лицето ми не падаше усмивката , а Елена се бе променила тотално .
Надигнах се като я целунах нежно по долната устна . Тя си играеше с мен .
-И на бас че ти хареса подаръка ми . Честит рожден ден - допълних с празнична импровизирана мелодия. Никога не ме бе бивало да пея, като бях малък баща ми казваше , че съм плашел вълците докато съм пял под душа . Затова рядко нападали градът .
-Но какво желае рожденичката - попитах я - Днес е твоят ден?
Подсмихнах се дяволито , чудех се дали тя има някакво скрито желание .

» Водната пързалка
» Водната пещера